Ден 1

Историйката е събрана от нек'ви дневници....

Дата - неизвестна
Година - Някоя из между другите
Място - Полята на антична Тракия

Майкоу! Да го таковам и махмурлука, дето ме удари като с тиган в главата тази сутрин! Погледнах си слънчевия часовник - 11:46:15 часа. "ЛЕЛЕЙ! Ще изпусна полета" - Викнах аз на развален старогръцки.

Станах, бързо си нахлузих чорапа на ръката, а дънките на главата. Излязох и се затърчах полугол по алеята на влюбените - за по-пряко.

На половината път забелязах, че малко съм объркал облеклото си. Ма нищо, успях да си хвана самолета. Продуцентът ми беше осигурил концерт на нек’ва сцена в Рим. Каза, че ми бил намерил място в самолета на най-добрата авиокомпания - Да Винчи Еъруейс.

Влязох в терминала. Там един черен негър, изглеждащ като дилър на дрога, който се храни с пудели, явно ме позна. "Mister Orpheus..." започна той преди да го прекъсна - "К’во ми говориш на пуерторикански, бе, суджук?! " Той явно не ме разбра, но се опита да ми обясни - на латински - къде се е мястото ми в самолета.

Тръгнахме с него към вратата на самолета. Както стигнахме при момичето, което ми поиска билет (!$№ тая !@№%, а №%№%€$ й бяха огромни. Само да ми беше паднала, щях да й %!@% %!@та), тоя моя черен негър нещо му стана. Разгърна си шлифера и показа всичко, с което разполагаше на мацката, на персонала и на всички камери в летището.

"Да го %*@ и продуцента! Точно ексхибиционист ли успя да ми намери?!" - Казах си мислено аз. В същия момент настъпи пълна суматоха. Негъра се възползва от това и незабелязано ми бутна едно синьо хапче в устата, извади нещо като вибратор, натисна го, то светна и всички припаднаха. Започнах и аз да се унасям - явно от хапчето. Последното, което си помислих, беше, че това с вибратора съм го гледал в оня филм... Мъже в Черно. След тази мисъл, верно ми стана черно.

Събудих се след време и установих, че се намирам в багажното отделение на самолета. "Шефа само да ми падне и му чупа главата" Казах си аз

* * * Ту би континюд * * *

Бринг ит он!

След известно време клатене на краката, размишлявайки за границите на време-пространството и чудене "Защо минералната ми вода има срок на годност?!O.o", реших лееекинко да си разнообразя свободното време.

И както всички не-напълно-нормални, леко инфантилни, но остроумни, притежаващи добро чувство за самоирония хора, реших да си направя блог.

Разбира се - нямам излюзии, че ще достигна висотите на вече утвърдени блогъри, водачи в блог класациите

Но все пак ще се опитам да ви пробутам от евтиния си хумор, който дори на мен не ми е забавен.